Разкрити факти за Мекотели
Разкрити факти за Мекотели
Blog Article
Източници Щурм, Чарлз Ф., Тимъти А. Пиърс, Анхел Валдес (ред.). „Мекотелите: Ръководство за тяхното изучаване, събиране и опазване.
Спиралната раковина е характерна за много видове мекотели
Природозащитен статус: Няколко вида са застрашени или застрашени от изчезване; единият е изчезнал
С помощта на такъв „крак“ тя бавно пълзи по субстрата. Достатъчно е да си припомним добре на всички, запознати с гроздовия жълт охлюв и езерца.
Направо към съдържанието Главно меню Главно меню
Растителноядните мекотели се хранят с водорасли. Част от тях се хранят с едноклетъчни водорасли, които се остъргват с радулата от различни повърхности. Други консумират талусни водорасли като например различни кафяви водорасли, отново с помощта на радулата.
По тази причина ловуващият октопод може да бъде впечатляваща гледка. Може да протегне всичките си пипала над пясъка, като всяко едно изследва. Ако едно от пипалата подплаши скарида, две други могат да се протегнат да я уловят. Октоподите също така си имат всичките тези смукала, които се движат независимо едно от друго, да не говорим за структурите и механизмите за контролиране на цвета и текстурата на кожата. Същевременно животното мекотели е развило капацитета да възприема и обработва огромно количество постъпваща сетивна информация: за вкус и допир от смукалата, за гравитация – от структури, наречени статоцисти, както и цялата информация, събирана от сложните му очи.
От зоологическа гледна точка групата на ракообразните и мекотелите обхваща хиляди видове. Въпреки това, само някои от тях, живеещи предимно в морето, имат гастрономическо и икономическо значение.
Мекотелите обично се размножуваат сексуално, иако некои (полжави и полжави) се хермафродити, тие сепак мора да се парат за да ги оплодат нивните јајца.
Двучерупчестите се характеризират със своите шарнирни черупки и живеят както в морски, така и в сладководни местообитания.
Те нямат глава като такава, предният край на тялото е покрит с черупки и има два пипала под формата на остриета, които, движейки се, вкарват храна в въртящата се дупка, водеща през гърлото в стомаха.
Прикритието на октоподите има три главни елемента. Единият е цветът. Октоподите генерират цветове чрез система от пигменти и отразители. Пигментите се съдържат в хиляди миниатюрни сакчета в най-горния слой на кожата. Когато сакчетата са затворени, приличат на миниатюрни лунички. За да покаже пигмента, октоподът свива мускулите около сакчето, като така го отваря и разкрива цвета. В зависимост от това какъв набор от сакчета отваря или затваря октоподът, той мигновено може да създаде шарки като ленти, ивици или петна.
Онтогенезата на мекотелите е главно со метаморфоза. Општо земено, органите од органските системи кај мекотелите се диференцирани на релативно високо еволутивно ниво.
, оформя временни структури от тънки израстъци, които създават впечатлението, че животното е просто част от водораслите.